Гобленарското изкуство е познато още от дълбока древност. За родина на гоблените се счита древен Египет, където те се появяват първоначално под формата на стенни пана, изтъкани от памучни или копринени конци, пресъздаващи сюжетни и орнаментни композиции, божества и митически герои. Кога точно се е появило това изкуство е неизвестно. Една от първите находки е открита в гробницата на фараон Тутмос 4-ти /1400г.пр.н.е./.Изображението е на скарабей, преплетен с лотос. За разцвет на гобленарското изкуство се счита периодът от 4-ти до 7-ми век.

Историята на гоблените в Европа започва с Кръстоносните походи. Те се появили като трофеи, които рицарите носели, взети от завзетите източни земи. По това време гоблени започнали да се създават основно по поръчка на Църквата. Те се отличавали със семпъл рисунък, геометрични фигури, хералдически знаци и флорални елементи. Популярни били библейските и исторически сюжети. Първите гоблени в Европа са тъкани в Германия, малко по-късно в Скандинавия. Едва след това те се разпространили във Фландрия и Франция. Във Фландрия е положено началото на изработване на гоблени по картини на известни художници. Шаблонът, по който се изработвали бил създаван от самия художник, а майсторите тъкачи пресъздавали изображението използвайки множество техники, тъй като разполагали с палитра от само 6 основни цвята. Популярни били изображенията с пейзажи и натюрморти.

Първото промишлено производство на гоблени било започнато от френската фамилия Gobelin, собственици на килимарска работилница, по-късно прераснала във фабрика за кралска мебелировка. От това време влиза в употреба и наименованието гоблен, което обозначавало стенно пано, като първоначално с това наименование били наричани само произведенията на кралската манифактура на братя Gobelin. Техен отличителен знак била втъканата в ъглити или в центъра кралска лилия, символ на кралската манифактура. Голяма част от тези гоблени могат да се видят и днес във всички големи европейски музеи. Най-блестящият период на кралската манифактура е от времето на Луи ХIV и продължава до края на XVIII в. Дворцовата фабрика се специализира в техниката от лис (ниска основа) и произвежда стенни гоблени с огромно разнообразие - от класически бароковите решения на Шарл льо Брьон до стенни гоблени алантур от края на XVIII в. От 1730г. започва усъвършенстване на техника на изпълнение, започнали багрене на стотици цветове с цел подобрение на изображението. Тогово е въведена първата скала за цветове, в която на всеки номер отговаря определен цвят.

В Европа гоблените са използвани както за украса, така и по необходимост, като изолатор от студ и горещина не по-зле от днешните модерни материали. Каменните стени на храмовете и замъците били покрити с ръчно изработени от десетки майстори стенни пана. За изработката им се използвали най-фини копринени конци, оцветявани по специална технология която запазвала багрите ярки дълго време. Образци на това древно изкуство се пазят и до днес във френските, испанските музеи и в Дрезденската галерия.

В България за начало на гобленарското изкуство се считат стенните платна "Плащаници", изработени във Враца още през Средновековието. До 11-ти век привилегията да притежават бродирани дрехи и пана за домовете са имали само болярското съсловие, тъй като те се изпълнявали със златни и копринени нишки. Останалата част от населението използвало за украса вълна и памук, ръчно багрени с природни средства. Най-близо до гобленарската техника са чипровските и котленските килими, с направата на които българската жена е претворявала своето въображение и фантазия. Бабите ни ги използват както за застилане на пода и на дървени одъри за спане, така и за украса като пана и стенни ковьори. В Чипровци най-старите сведения за тъкане на килими са от началото на 17-ти век. Най-старият запазен килим в Котел е датиран от 1860г. Днес се съхранява в Етнографския музей на града заедно с още 33 броя от този период. Счита се, че до тази форма се е достигнало в резултат на търговските връзки на нашите търговци с Изтока, но именно у нас той придобива това съвършенство на рисунъка, съчетано със символиката на българския дух. В бордюрите на килимите котленките втъкавали буква „К“, като символ на Котел и на стремежа съм просвета. Стремежът към национално освобождение се изразявал с втъкани саби, а с бърдучета и кадилници се засвидетелствала почитта към Църквата. В края на 19-ти век килимарките сами правели боите, с които оцветявали вълната.

Гоблените, които познаваме днес, в България започват да се бродират едва в началото на ХХ в. Първите гобленарки се снабдяват с оригинални конци от Германия, а по-късно започват да си поръчват комплекти от прочутата гобленарска къща на Вилер. Якоб Вилер създава гоблена във вида, в който го познаваме днес. Той основава своята работилница на 1. IV. 1893 г. в Берлин като превръща класическия тъкан гоблен в дизайн за бродерия с различни бодове. Негово дело са т.нар. гобленови бодове- "petit- point stitch" и "gobelin stitch". Картините, разработени лично от него като дизайни за бродерия със скица, конци и основа за бродерията, му спечелват световна слава. Бизнесът му процъфтява докато пожар през втората световна война не унищожава всички Вилерови модели и Якоб е принуден да започне всичко от нула. Той обикаля клиентите си, заснема гоблените и продължава работата си. Едни от най-лоялните му клиенти се оказват в България. Благодарение на тях той успява да възстанови много от изгубените си модели.

Днес гобленарското изкуство продължава да се развива и усъвършенствува. Благодарение на съвременнити софтуерни решения се усъвършенства изображението, създават се дизайни с различни видове бодове, а използваните материали при изработката им са все по разнообразни. Функцията, която изпълняват днес гоблените, е изцяло декоративна. Те отлично се вписват в съвременния интериор и добавят към него топлина, уют и естетика.