Терапевтичният ефект на творчеството

Write By: margo Published In: Истории за гоблени Created Date: 2017-06-24 Hits: 298 Comment: 0

Терапевтичният ефект на творчеството.

В последните години все по-често и открито се говори за така наречените психични страдания и заболявания. Специалистите единодушно свързват тяхната поява с начина на живот на съвременния човек и съпровождащия го стрес. Струва си замислянето защо нашите баби и дядовци почти не са имали такива страдания. Техният живот е бил изпълнен с много и тежък физически труд, но те са съумявали да съхранят душевния си комфорт. Следователно не натоварването е източника на този този проблем. Кои тогава са факторите, които ни невротизират днес?

Нека се върнем към бита на нашите предци. Тяхната работа, в преобладаващата си част, е била на открито, което предполага активна връзка с природата и заобикалящата среда. Работният ден е продължавал толкова, колкото е необходимо, а решенията колко и кога да се работи и почива са се вземали в семейството. Населените места, в които са живеели са били от няколко стотин до няколко хиляди души, което предполага, че всеки познава лично съселяните или съгражданите си. От гледна точка на общуването това има огромно значение, тъй като провокира отговорност за действията и създава чувство за общност. Поради организацията на труда и обществото, практически всяко семейство само е произвеждало храната си и необходимите му за бита продукти. Този факт сам по себе си превръща дори наглед баналните и елементарни дейности в своеобразно творчество. Освен това след края на активния сезон, хората са имали на разположение няколкото зимни месеци, през които активно да творят. И до днес още повечето от нас пазят вретената и становете на нашите баби и почти няма селска къща, в която на двора да не се вижда работилницата на дядовците ни. Работата с ръцете е преди всичко творчество. Творчеството, от своя страна, е от изключителна важност за правилното функциониране и на тялото, и на духа. Към това трябва да добавим и духа на общност, тлаките и вечеринките, на които разказвайки си истории, пеейки и танцувайки, всеки е имал възможността да покаже своите творения.

С настъпването на индустриалната революция из основи се променя бита и начина на живот на хората. На първо място от откритите пространства, работните места се пренасят на закрито. Това освен, че лишава хората от свеж въздух, им отнема възможността за общуване с природата и до голяма степен помежду си, тъй като производственият процес не предполага такова. Променя се и мектообитанието. Индустриалните производства са концентрирани на сравнително малки площи и и това предполага преместването на хората в близост до тях. Това поставя началото на съвременната урбанизация. В правените в последните години изследвания с животни, учените наблюдават промяна в поведението им когато на ограничена територия се увеличава броя им. Наблюдаваните ефекти са засилена тревожност и увеличена степен на агресия. Съотнесен към човешката популация, резултатът е още по-стряскащ тъй като добавяме и привнесената от мащаба анонимност и свързаната с нея безотговорност. Но да се върнем към процеса на производство. С процъфтяването на индустрията основен приоритет става производителността на труда, което предполага раздробяването на производството на отделни елементи, т.е. работник А произвежда една част, работник Б втора част и т.н. и в крайна сметка никой от тях не може да вземе в ръка готовия продукт и да каже това е мое творение. Това практически унищожава творческия процес в производството. Днес ние не произвеждаме практически нищо с двете си ръце. Всичко, което използваме в бита си, ние купуваме от магазина. В най-добрия случай знаем коя е фирмата производител и в коя част на света е направен продукта, но той вече няма послание, няма дух, няма история за човека, който го е направил. Затова и тези продукти ни омръзват бързо, за кратко те активират химята на мозъка, от което изпитваме задоволство, но в дългосрочен план с тези усещания се привиква и те вече нямат същата интензивност и ефект. Поради тази причина месец по-късно ние отново изпитваме "глад" за нов стимул. Това безспорно осигурява солидни печалби за съответната индустрия, но е опустошително за човешката психика. От друга страна творческият процес стимулира съвсем други области на мозъка. Той съвместява в себе си работа и удоволствие, фантазия, въображение и интуиция. Това е и причината напоследък все повече терапевти да прибягват до т. нар. арт терапия. Тя въздейства на когнитивно ниво, тъй като чрез творчеството нашите мисли и преживявания придобиват форми и образи. През него ние получаваме възможност да подарим на света част от себе си. Посредством изкуството ние можем да пренесем съзнанието си в друго измерение, в което да се откъснем от мислите и да изразим същността си. Творчеството и по-общо създаването като процес са единственият начин да се освободим от тревожността и неврозите на нашето време защото докосват живота на едно друго ниво, завеждат ни до скритата ни и от нас самите същност и отварят пред нас нови, неподозирани хоризонти.

 

 

 

 

 

Tags: гоблени терапия изкуство творчество

Leave A Comment

Captcha